Порода гълъби фенерлии - История, външни белези, характер, как се хранят и интересни факти

История и произход

Гълъбите Фенерлии са една от най-старите декоративни породи в света. Произхождат от Индия, откъдето са пренесени в Европа (основно в Холандия и Англия) през XVI век. Името им на български – „Фенерлия“ – идва от специфичната форма на опашката, която напомня разтворен ветрилообразен фенер, докато международното им наименование е Fantail (Ветрилоопашат).

Външни белези, тегло, големина и характер

Това е гълъб с малко до средно тяло, но изглежда по-голям заради пищното си оперение.

• Тегло: Обикновено между 300 и 400 грама.
• Стойка: Изключително специфична – гърдите са силно изпъкнали напред и нагоре, а главата е извита толкова назад, че почти докосва горните пера на опашката.
• Характер: Кротки, доверчиви и много спокойни птици. Те са истински „шоумени“ и обичат да показват красотата си.

Цветове и разцветка

Срещат се в почти всички цветови вариации:

• Чисто бели (най-популярните за сватби и тържества).
• Черни, сини, жълти, червени.
• Пъстри (тип „щит“ – цветни крила върху бяло тяло).

Структура на перото (оперение)

Оперението е обилно и гъсто. Ключовата характеристика е опашката, която се състои от 30 до 40 пера (при обикновените гълъби са 12). Перата на опашката са леко застъпени като ветрило и трябва да стоят изправени, без дупки в кръга.

Клюн и очи

• Клюн: Тънък, средно дълъг и елегантен. Цветът му зависи от оперението (светъл при белите, тъмен при черните).
• Очи: Обикновено са тъмни („черешови“) при белите екземпляри и оранжеви или перлени при цветните. Изглеждат будни и нежни.

Костна система и крила

• Кости: Фини и леки, типични за птица, която не е предназначена за тежко физическо натоварване.
• Крила: Носят се под опашката, като върховете им почти докосват земята.
• Разпер: Поради специфичната стойка и опашка, разперът на крилата не е голям и те рядко се използват за мащабни полети.

Скорост и полет

Фенерлиите са лоши летци. Те летят тежко, на ниска височина и на много кратки разстояния. Поради голямата си опашка, при силен вятър стават нестабилни. Те се отглеждат почти изцяло волиерно (в затворени пространства).

Хранене

Хранят се със стандартни смеси за декоративни гълъби – просо, пшеница, сорго, грах и дребна царевица. Тъй като не са много активни физически, трябва да се внимава с количеството мазни семена (слънчоглед), за да не затлъстеят. Винаги се нуждаят от минерални добавки и чиста вода.
Ето какво задължително трябва да включва пълноценното им меню:

1. Зърнена основа (Микс)

Основната дажба трябва да се състои от разнообразни семена, като се избягват твърде едрите сортове царевица:

• Пшеница и ечемик (около 40%): Основен източник на енергия.
• Просо и сорго (20%): Дребни семена, които Фенерлиите обожават и усвояват лесно.
• Грах и фий (15-20%): Изключително важни протеини за мускулатурата и растежа на пилетата.
• Овес (обелен): Богат на фибри и помага за доброто храносмилане.

2. Маслени култури (за блясък на перото)

За да бъде опашката на Фенерлията здрава и лъскава, в менюто се добавят малки количества:

• Слънчоглед (шарен или черен): Само в малки дози (до 5-10%), тъй като е много калоричен.
• Рапица или ленено семе: Тези семена са „тайната“ на изложбените гълъби – те правят перото еластично и му придават копринен блясък.

3. Минерални добавки (Грит)

Фенерлиите имат нужда от помощ при смилането на храната и от калций за здрави кости:

• Грит (ситни камъчета и мидени черупки): Гълъбите нямат зъби; камъчетата в стомаха (воденичката) мелят зърното.
• Дървени въглища: Помагат за пречистване на организма от токсини и предотвратяват стомашни разстройства.
• Калций и фосфор: Особено важни за женските по време на снасяне, за да не се изтощава костната им система.

4. Витамини и зелена храна

• Прясна зеленина: Ситно нарязана маруля, спанак или листа от глухарче (добре измити и подсушени). Те доставят естествени витамини A и C.
• Витаминни комплекси: През зимата или по време на линеене (смяна на перата) е добре да се добавят разтворими витамини във водата.

5. Режим на хранене

• През лятото: Хранят се по-леко, с повече просо и по-малко царевица.
• През зимата: Добавя се малко повече царевица и слънчоглед, за да поддържат телесната си топлина.
• Прясна вода: Фенерлиите пият много вода, особено когато хранят малки. Водата трябва да се сменя всеки ден и поилките да се дезинфекцират.

Съвет: Ако търсите готова храна, търсете миксове, обозначени като "за декоративни гълъби" или "Show Pigeon Mix",  които се предлагат в нашия онлайн магазин - зоомагазинче.бг, тъй като те съдържат по-дребни зърна, подходящи за нежните клюнове на Фенерлиите.

Разлики между мъжкия и женския

Мъжките са малко по-едри и имат по-изразено „гукане“. При ухажване те разтварят опашката си още по-широко и трептят с шията си по специфичен начин. Женските са по-дребни и със значително по-скромно поведение.

Снасяне на яйца и малки

Женската снася две яйца. Инкубацията е 18 дни. Фенерлиите са добри родители, но понякога голямата опашка може да пречи при самото мътене (може неволно да изтласкат яйцето от гнездото). Затова опитните гълъбовъди понякога подрязват леко крайните пера на опашките им по време на размножителния период. Малките растат бързо и до 30-ия ден са напълно оцветени.

Условия за отглеждане

Изискват много чист гълъбарник. Поради това, че опашката и крилата им често докосват пода, хигиената е критична, за да не се зацапа оперението. Входните отвори (излиталата) трябва да са по-широки от стандартните, за да не си чупят перата на опашката, докато преминават.

Интересни факти

1. "Танцуващата" шия (Vibrating Neck)

Един от най-впечатляващите факти е, че при най-чистокръвните екземпляри се наблюдава характерно треперене или вибриране на шията. Когато гълъбът е развълнуван или се опитва да впечатли женската, той извива шията си толкова силно назад, че главата му почива върху опашката, а мускулите на врата започват да вибрират ритмично. Това се счита за висш белег на качество при изложбените птици.

2. Ходене на пръсти

За разлика от обикновените гълъби, които стъпват стабилно на цяло стъпало, Фенерлията често се движи "на пръсти". Поради специфичния си център на тежестта (гърдите са изнесени силно напред), те изглеждат така, сякаш балансират балетно, което засилва аристократичното им излъчване.

3. Гълъбите на Чарлз Дарвин

Малко хора знаят, че Чарлз Дарвин е бил запален гълъбовъд и е изучавал именно Фенерлиите, за да докаже теориите си за селекцията. Той е бил поразен от факта, че чрез човешка намеса една птица може да развие 40 опашни пера, докато дивия скален гълъб има само 12.

4. Символ на мира и сватбените тържества

Фенерлиите са най-предпочитаната порода за сватбени ритуали. Поради белия си цвят, кроткия нрав и факта, че не отлитат веднага надалеч (а често кацат наблизо и позират), те са идеални за снимки. В много култури се вярва, че двойка бели Фенерлии носи вечен мир и вярност на младоженците.

5. Индийските корени и кралските дворове

В родината си Индия, тези гълъби са били притежание само на махараджите и благородниците. Те са били отглеждани в дворцовите градини като „живи декорации“. Когато пристигат в Европа, те веднага стават любимци на кралските дворове, особено в Англия по времето на кралица Виктория.

6. Проблемът с "линията на видимост"

Поради огромната си опашка и силно изпъкналите гърди, Фенерлиите буквално не виждат какво пред тях. Това ги прави много лесна плячка за хищници (котки, ястреби), тъй като периферното им зрение е ограничено от собственото им пищно оперение. Затова те никога не трябва да се оставят без надзор на открито.

7. Различни под-породи

Съществуват няколко разновидности на Фенерлията:

• Индийски фенерлия: Те са по-едри и имат „гащи“ (пера по краката) и качулка на главата.
• Английски (стандартен) фенерлия: Този, който познаваме най-добре – с чисти крака и гладка глава.
• Копринен фенерлия: Изключително рядка мутация, при която перата нямат здрава структура и изглеждат като козина или фина коприна.

Фенерлиите в България

В България това е може би най-разпространената декоративна порода. Почти няма изложба без тяхно участие. Българските гълъбовъди много ценят чисто белите екземпляри, които се използват масово за пускане по време на сватбени церемонии като символ на мир и любов..