Хъски | Интересни факти за породата

Сибирското хъски – вълкът в кучешка кожа

Сибирското хъски е порода, която привлича вниманието още от пръв поглед – със своите пронизващи сини (или разноцветни) очи, гъста козина и благородна осанка. Но това куче не е просто красиво – зад него стои дълга история, културна значимост и уникален темперамент, който изисква разбиране и уважение.
Полагайки този труд да направим това видео се надяваме да ни подкрепите и да се абонирате за нашия канал, тъй като имаме целта да създадем най-големия канал за домашни любимци в ютуб, благодарим ви ако вече сте се абонирали. 

Произходът на хъскито води началото си от студените земи на Сибир, където народът чукчи е развъдил тази порода като издръжливо впрегатно куче. Животът в суровия климат изисквал от тези кучета не само сила, но и способност да работят в екип, да издържат на тежки условия и да изминават дълги разстояния с минимално количество храна. Това е една от причините днес хъскитата да са толкова енергични – те са генетично програмирани да се движат, да теглят и да изследват.

През 20-ти век породата привлича световното внимание, когато хъскита спасяват живота на хора по време на епидемия от дифтерит в град Ном, Аляска. През 1925 г. е организиран т.нар. "серумен пробег", в който група водачи и техните впрегатни кучета – основно сибирски хъскита – транспортират животоспасяващ серум на разстояние от над 1000 км през виелици и лед. Това героично усилие завинаги запечатва породата в историята като символ на лоялност, издръжливост и саможертва. Най-известният хъски от този пробег – Балто – дори получава паметник в Сентрал парк, Ню Йорк, който стои там и до днес.

Сибирското хъски е средно по размер куче с добре развито, мускулесто и балансирано тяло. Не е нито прекалено масивно, нито прекалено леко — то е създадено за издръжливост и бързина. Най-характерното е неговата гъста двойна козина, съставена от мек, плътен подкосъм и по-дълъг, груб външен косъм, който го защитава от суров студ. Цветът на козината може да варира от чисто бяло до черно, включително сиви, сребристи, кафяви и рижи нюанси. Често срещани са и пъстри окраски и маски по лицето. Очите са един от най-запомнящите се белези — те могат да бъдат сини, кафяви или дори разноцветни (едното око синьо, другото кафяво) — явление, наречено хетерохромия. Погледът е буден, жив и пронизващ, често сравняван с вълчи. Главата е със среден размер, пропорционална на тялото, с добре оформена муцуна и черна или кафява носна гъба (в зависимост от цвета на козината). Ушите са сравнително малки, триъгълни, поставени високо, и винаги изправени — това придава на кучето буден и съсредоточен израз. Опашката е гъста, покрита с пухкава козина и обикновено се носи извита над гърба, особено когато кучето е в покой или в настроение. При движение може да виси надолу. Походката на хъскито е лека, пружинираща и енергична. То се движи плавно и с грация, а когато бяга, изглежда така, сякаш лети над земята. Това не е случайно – породата е създадена да тича с часове.

За собствениците на тази порода имаме изненада, може да пазарувате с отстъпка в нашия онлайн магазин, като влезнете на адрес zoomagazinche.bg и при финализиране на поръчката въведете код за отстъпка ТТ100, приятно пазаруване. 

Но макар да изглеждат като домашни вълци, хъскитата не са за всеки. Те са независими, интелигентни и често упорити. Понякога ще те гледат, когато им даваш команда, и сякаш умишлено ще изберат да те игнорират, По някога танцуваш гол с приятели на двора и той се включва в танца. Това не е непослушание в класическия смисъл, а по-скоро израз на тяхната независима природа. Те не са порода, която сляпо се подчинява, а кучета, които разсъждават и често предпочитат да действат по собствена преценка. Затова обучението изисква търпение, последователност и разбиране на породните им инстинкти.

Хъскито е изключително социално куче. То обича да бъде сред хора или други кучета и не понася добре самотата. Ако бъде оставено дълго време само, може да прояви деструктивно поведение – да копае, да вие или да дъвче мебели. Това не е „лошо“ куче, а просто куче, което страда от изолация. Социалната му природа произлиза от историята му като впрегатно животно, което винаги е живяло и работило в глутница.

Друго нещо, което отличава хъскито, е неговата склонност към „бягство“. Тази порода е известна със своята изобретателност, когато става дума за намиране на изход – прехвърляне на огради, изкопаване на тунели и други неочаквани маршрути към „свободата“. Това не е знак, че кучето не ви обича, а просто резултат от природното му любопитство и желанието за движение.

Въпреки дебелата си двойна козина, хъскито не е изцяло студолюбиво куче. То може да се адаптира към по-топли климатични условия, стига да има сянка, прясна вода и да не бъде пренатоварвано през горещините. Но козината му не бива да се подстригва – тя играе роля и в охлаждането на тялото, освен че го защитава от студа. Линее обилно два пъти годишно, така че бъдещите собственици трябва да са подготвени за „козинено торнадо“ в дома си.

Хъскито не лае много, но е прочуто със своя вой. То издава различни вокализации, включително "разговори", които често забавляват собствениците и го правят още по-обичано. Това виещо поведение отново ни напомня за близостта му с вълка.

Общо взето, сибирското хъски е порода за хора с активен начин на живот, които могат да предложат достатъчно движение, внимание и ангажираност. То е верен приятел, забавен спътник и великолепно създание, което носи в себе си духа на Севера. Но за да бъде щастливо, не е достатъчно просто да го харесваш визуално – трябва да го разбираш.

Хъскито не е просто куче. То е приключение.