Акита | Всичко което трябва да знаете за породата

Акита – Самураят на кучешкия свят

Той притежава благородна и горда осанка, опашка, навита като перфектно геврече, и очи, които излъчват спокойствието и решителността на истински японски воин. За едни той е тиха и затворена в себе си енигма, а за тези, които са успели да спечелят уважението му – безкомпромисен пазач и всеотдаен защитник до последен дъх. Днес ще разкрием цялата истина за Акита: неговия древен произход, уникална анатомия, сложен характер и как правилно да се грижим за здравето на този самурай. 

1. Произход и история

Историята на Акита ни пренася в планинските и сурови северни региони на Япония, и по-конкретно в префектура Акита, откъдето породата получава своето име. Там тези кучета, известни в миналото като Акита Матаги, са били използвани от местните ловци за проследяване и задържане на изключително едър и опасен дивеч – диви прасета, елени и огромните японски черни мечки.

През вековете Акита се превръща в символ на престиж – те били пазени в императорските дворци, а право да ги притежават имали само благородниците от самурайската каста. През 1931 година японското правителство официално обявява породата за природен паметник и национално съкровище на страната. След Втората световна война американски войници пренасят част от тези кучета в САЩ, което поставя началото на разделянето на породата на две отделни линии: класическата Японска Акита (Акита Ину) и по-едрата Американска Акита.

2. Разновидности, външни белези и дълголетие

Официално породата днес е разделена на две отделни и независими породи:

• Японска Акита (Акита Ину): По-фина, с лисиче изражение на муцуната. Официално признатите цветове при нея са строго ограничени: червено-кафяво, сусамово, тигрово и чисто бяло. При всички цветове (без белия) задължително се изисква наличието на Уражиро – специфични бели шарки по страните на муцуната, бузите, под челюстта, по гърдите и корема.
• Американска Акита: Много по-едра, масивна, с широка глава тип „мечка“ и право на всякакви цветови комбинации, включително черна маска на лицето.

Козината и при двете разновидности е къса, много гъста и права, с изключително плътен и мек подкосъм. Средната продължителност на живота на Акита е между 10 и 13 години.

3. Физически белези, anatomy и генетика

Анатомията на Акита е перфектно съчетание от мощ, тежка костна система и аристократичен баланс. Мъжките достигат височина 64-70 см и тегло 35-45+ кг, докато женските са по-фини – 58-64 см височина и тегло около 30-40 кг.

• Костна система и пропорции: Тялото им е силно, мускулесто и компактно. Гърбът е прав и изключително силен. Опашката е дебела, поставена високо и се носи гордо навита над гърба в стегнат кръг.
• Лапи на котка: Лапите им са кръгли, сводести и с плътно прибрани пръсти, наподобяващи тези на котка. Това им осигурява перфектно сцепление и тиха, стабилна походка върху сняг и лед.
• Генетика: Акита е една от т.нар. „древни породи“ – генетично те са изключително близки до вълка, което обяснява техните първични инстинкти и специфично поведение.

4. Характер: Гордост, тишина и самурайска вярност

Характерът на Акита е пословичен. Те не приличат на класическите кучета – те са тихи, сдържани и изключително горди. Акита рядко лае без сериозна причина; ако чуете гласа му, значи се случва нещо наистина важно. Към семейството си те са безгранично верни, нежни и любящи, макар че рядко ще демонстрират прекалена натрапливост. Към непознати обаче са изключително подозрителни, дистанцирани и териториални. Поради силния си характер и миналото си, те имат вроден нагон към доминация и често проявяват нетърпимост към други кучета от същия пол, което изисква пълно внимание от стопанина.

5. За какво се ползва от човека

В наши дни Акита е преди всичко безкомпромисен пазач на дома и лоялен семеен компаньон. Тяхното присъствие в имота е достатъчно, за да откаже всеки недоброжелател. В родината си Япония те все още се използват понякога от полицията и спасителните служби, както и за терапевтични цели. Любопитен факт е, че в японската култура малка статуетка на Акита се подарява при раждане на дете или на болен човек като символ на здраве, сила и дълголетие.

6. Специфични болести и превенция

Отглеждането на това голямо и силно куче изисква познаване на неговите здравословни специфики:

• Дисплазия на тазобедрената става: Характерна за едрите породи.
• Превенция: Контролирано движение без претоварване и скачане през първата година. Включването на хондропротектори с глюкозамин в диетата е силно препоръчително.
• Автоимунни заболявания (Себацеен аденит и VKH синдром): Специфични за породата състояния, засягащи кожата, козината и очите.
• Превенция: Избор на кученце от проверени родители с чиста здравна история и редовни прегледи при ветеринарен лекар.
• Торзия (превъртане) на стомаха: Поради дълбокия гръден кош.
• Превенция: Хранене поне два пъти дневно на по-малки порции. Задължителен покой (без тичане, разходки и игри) поне час и половина след всяко ядене.
• Проблеми с щитовидната жлеза (Хипотиреоидизъм): Може да доведе до кожни проблеми и промени в поведението.

7. Хранене: Чиста диета за деликатен стомах

В родината си Акита се е хранила предимно с ориз, риба и морски дарове. Съвременните представители на породата често имат деликатна храносмилателна система и са предразположени към протеинови и зърнени алергии. Тяхната храна трябва да бъде първокласна, за предпочитане с риба (сьомга) като основен източник на протеин, за да се поддържа здравето на гъстия подкосъм. Висококачествена, хипоалергенна храна, съобразена с нуждите на тази специфична азиатска порода, може да намерите в нашия онлайн магазин зоомагазинче.бг на най-добрата цена.

8. Максимален дневен преход

Акита притежава много добра физическа издръжливост, наследена от планинските им ловни предци. Един зрял и добре трениран представител на породата може да направи дневен преход от 10 до 15 километра без никакъв проблем, особено в хладно или снежно време. Те обожават зимата и снега, тогава се чувстват в свои води. През лятото обаче трябва да бъдете изключително внимателни – поради изключително дебелия си подкосъм те прегряват много бързо, затова дългите разходки през горещите месеци трябва да се ограничат до минимум.

9. Разлики между женски и мъжки екземпляр

При Акита половият диморфизъм е силно развит. Мъжките са истински исполини – много по-масивни, с големи, широки глави, тежка костна система и изразен доминантен характер, който изисква опитна и твърда ръка. Женските са по-фини, по-леки и значително по-дълги в тялото. В характерен план женските Акита често са по-наблюдателни, съзряват психически много по-рано и по-лесно се поддават на домашна дресура, но могат да бъдат и по-хитри, когато става въпрос за отстояване на границите им.

10. Бременност и малки кученца

Бременността трае около 63 дни и обикновено раждането преминава нормално по естествен път. Едно кучило най-често наброява между 5 и 8 кученца. Малките Акита са изключително чаровни и приличат на малки, пухкави мечета с леко набръчкани муцунки. Ушите им в началото са меки и паднали – те започват да се изправят и да се накланят напред постепенно след втория или третия месец. Те растат бързо, но пълна физическа и най-вече психическа зрялост достигат сравнително късно – около втората или дори третата си година. Ако сте собственик, който продава или търсите такава порода малки кученца, може да пишете в коментарите, с удоволствие ще свържем продавача с купувача.

11. Обучение: Уважение и желязна последователност

Обучението на Акита е истински тест за лидерство. Това куче няма да изпълнява команди сляпо, просто за да ви угоди – то трябва да ви уважава като водач на глутницата. Механичните повторения или грубата физическа сила са абсолютно забранени, защото ще накарат Акита да се затвори в себе си или да прояви отбранителна агресия. Обучението изисква желязна последователност, спокойствие и позитивно подкрепление. Изключително важна е ранната, интензивна социализация с други кучета и хора, за да се смекчи техният вроден териториален и отбранителен инстинкт.

12. За кого е подходяща тази порода?

Акита НЕ Е куче за начинаещи стопани или за хора с мек характер. Тя е идеална за:

• Опитни собственици, които разбират психологията на примитивните и доминантни породи.
• Хора със спокоен и уравновесен начин на живот, които могат да наложат авторитет без насилие.
• Собственици на къщи с големи, много добре и силно оградени дворове.
• Хора, които търсят независим, тих и безкомпромисно верен пазач на семейството.

13. Интересны факти и подвизи

Историята на Акита е запечатана с един от най-великите актове на лоялност в историята на планетата:

• Легендата за Хачико: Най-известната Акита в света е Хачико. През 20-те години на миналия век в Токио, всеки божи ден Хачико изпращал своя стопанин – професор Уено – до гара Шибуя и го чакал там в точния час вечерта, за да се приберат заедно. Когато професорът внезапно умира по време на лекция от инфаркт и никога не се завръща, Хачико продължава да отива на гарата всеки ден, в продължение на 9 години, 9 месеца и 15 дни, взирайки се в тълпата с надежда. Неговата вярност трогва цяла Япония, а днес на гарата се издига бронзова статуя в негова чест – символ на вечната лоялност.
• Подаръкът за Хелън Келър: Известната американска писателка и активистка Хелън Келър, която е била сляпа и глуха, посещава Япония през 1937 г. и изразява възхищението си от породата. Японското правителство ѝ подарява кученце Акита на име Камикадзе-го – това е първата Акита, стъпила официално на американска земя.
• Гласови репертоар: Макар че рядко лаят, Акита притежават уникален репертоар от странни звуци – те често „мърморят“, вият тихо или издават забавни звуци, сякаш се опитват да говорят със стопанина си.

Заключение

Акита е олицетворение на древното японско благородство и сурова планинска сила. Това не е куче, което ще се подчини на всеки, но ако успеете да извървите пътя до сърцето му и спечелите уважението му, вие ще имате до себе си същество с доблест на самурай и вярност, която надхвърля границите на самия живот.